Сезонната депресия – какво представлява, защо се появява и как можем да я излекуваме?

Сезонната депресия – какво представлява, защо се появява и как можем да я излекуваме?

Депресийните състояния могат да се появят не само в следствие на сериозни кризи или емоционални проблеми. Появяват се също така с появята на първите студове, когато небето в продължение на дни е покрито с сиви облаци, а облетите от дъжд дървете изоставят премяната си...

Един от най-тъжните шедьоври на полската лирика започва с думите: „Дървото самотно, голо/Повдига слабите си ръце...“. Не без причина поетът използва образа на оголеното без листа дърцо, за да израси трогателната меланхолия, която се усеща в цялото произведение. Голите клони са неизменна част от есенния пейзаж. Есента от своя страна – време, когато живота губи инерция и постепенно умира, за да се роди отново през пролетта. Това, което се случва в природата важи и за човешкото съзнание. Забавянето на динамиката, свързано с климатичните промени влияе върху общото ни самочувствие и колорит на мисълта. При увеличаване на негативните настроения можем да говорим за т.нар. сезонна депресия.

Защо изпадаме в есенна депресия?

За основна причина за сезонната депресия се смята липсата на слънчева светлина. През есента и зимата дните са все по-къси. Дъждове валят по-често отколкото през лятото, а дневната светлина от седмица на седмица става все по-малко. Защо дневната светлина играе толкова важна роля за човека? Причината е, че стимулира процесите на образуване и регулиране на невротрансмитери, и хормони, които отговарят за активността на много структури в нашия организъм. Липсата на слънчева светлина води на натрупване на мелатонин в организма, наричана още „хормон на съня“, заради своите приспиващи свойства. Добре е да се отбележи, че увеличаването на мелатонина е обратно пропорционално на нивото на серотонина (хормона, отговарящ за доброто настроение) в кръвта.

Сезонните депресии могат да бъдат причинени и от генетично предразположение или индивидуални психофизични характеристики като анормална чувствителност на ретината към светлина. Голяма роля могат да играят също така нещастни събития като загубата на работа, смъртта на близък човек или проблеми от финансово естество. Като добавим и гледката през прозореца с изглед към умиращата природа тези събития набират плашещи размери и прекрачват понякога човешката издръжливост.


 

Какви са симптомите на сезонната депресия?
 

  • Дълбока тъга, страх и чувство за празнота,

  • Хронична умора,

  • Намалена активност, липса на мотивация и инициатива за действие

  • Увеличен апетит и качване на килограми,

  • Намаляване на сексуалното желание

  • Повишена сънливост и едновременно с това влошаване на качеството на съня, затруднено събуждане сутрин

  • Прекалена раздразнителност

  • Загуба на способността да се радваме на малките ежедневни неща, които преди да се разболее са радвали болния

  • Чувство на безнадеждност

  • Проблеми с паметта, яснотата на мисълта, концентрация на вниманието

  • Проблеми с изпълнение на ежедневните задачи

  • Липса на енергия и сили

  • Липса на заинтересованост, апатия

  • Липса на желание за работа

  • Избягване на приятелите

  • Мисли за самоубийство

 

Може ли сезонната депресия да бъде излекувана?

Сезонната депресия, както самото име показва трае единствено през есенно-зимния сезон, след което симптомите изчезват. Трудно е обаче да изискваме от хората, които страдат от такава депресия да се въоръжат с търпение и да почакат по-топлите сезон. Депресийните състояния имат огромно влияние върху ежедневното функциониране на човека, те го влошават или напълно парализират, затова симптомите не трябва да бъдат подценявани. В случай, че проблемът с настроението продължи дълго време трябва да се обърнем към специалист. Най-успешният метод за лечение е фототерапията. Провежда се с използването на флуоресцентни лампи, с които се осветяват очите на пациента със сила близка до природната. Терепевтичното действие на тези лапми е научно потвърдено. Хората, които страдат от сезонна депресия не само заради климатичните промени не бива обаче да смятат, че фототерапията изцяло ще замести контактите с психотерапевта.